201701.27
0

5. Противопоставянето – лош знак се даде на обществото от няколко публично известни фигури, непропорционално присъстващи в общественото пространство.  Прави ми впечатление, че много  сериозни и умни поддръжници на “демокрацията по български” си направиха сериозни анализи и изводи и се оттеглиха от тази креслива паплач, неприемаща никакво чуждо мнение и диалог и лепящи етикети на всички, които не мислят като тях. Тези умни хора се престрашиха да видят истината в лицето и да предложат на широката общественост разумни доводи.

Останалите на “барикадата” обаче стресират обществото, заклеймяват”врагове”, пречат на разумния диалог и въобще на нормалного говорене. Те инспирират крайно противопоставящи обществените слоеве закони, използват законодателството като средство за отмъщение и не позволяват нормализиране на законодателния процес. Освен това при действията им са налице двойни стандарти – поведението им е различно към “нашите” и “вашите” – за “нашите” всичко е приемливо и простено, а за “вашите” няма прошка – те са врагове, на тях нищо не им е простено. На последните избори се оказа, че членството в БКП за нашите е гордост или поне е простимо, а за враговете е ужасно престъпление. Тези двойни стандарти пронизват настоящото ни битие, изкривяват действителността и не позволяват решаването на  обективно стоящите пред обществото въпроси. Това толкова пречи на развитието ни, че аз не съм далеч от мисълта, че тези действия са провокирани от сили, искащи да съсипят държавата ни. Присъствието им в Народното събрание е далеч от представителството на сериозни групи от обществото, но кресливото им присъствие е изключително вредно за законодателния процес. Действията и поведението им са таква, че дори пораждат съмнение за психическото им състояние. С тях се върнаха времената от колективизацията, които насадиха  страха и масовата психоза.

  1. Несъобразяването със законите – чрез законодателството държавата дава лоши сигнали на гражданите. След като изисква от тях уважение и изпълнение на законите тя трябва да бъде коректна по отношение на тях . А това не се случва. Налице са привилегии за някои субекти, което не само дразни останалите, но и ги мотивира да пренебрегват правовия ред.  За справка  – всички знаем че ДДС-то се възстановяваше избирателно; държавата чрез законодателството може да събира вземанията си с предимство пред останалите субекти; натиска срещу определени фирми и физически лица чрез различните държавни органи – данъчни, особени юрисдикции /които според мен работят по поръчка – справка Комисията по нетрудови доходи/. При това положение е трудно да изискваш почтеност от гражданите, правейки точно обратното. Лошият сигнал развращава обществото .
  2. Частни арбитражи – в унисон с всичко казано дотук законодателят ни създаде частните арбитражи. Според този закон всеки /буквално всеки/ може да регистрира частен арбитраж, като след това си назначи съответно арбитри. Това са всички тези лица, завършили безбройните юридически факултети в България. Започна ударно правораздаване по кабинети и кухни. Скоростно от тази екстра се възползваха разните монополисти. Те веднага включиха в общите си условия арбитражни клаузи , в които освен имената на арбитрите включиха и текстове, че не е необходимо да уведомиш потърпевшия, а само да му позвъниш /нещо, което зависи само от тях/. Да не си потребител в България – няма обективно провосъдие, а само надцакване.
  3. Юридическот образование – всички знаем за нароилите се напоследък висши училища, които подготвят юристи. Преподавателскит кадри са същата бройка, но студентите по право растат в геометрична прогресия. Само този факт е достатъчен да се направи извод за качеството на юридическото образование. Дъното обаче  достигнахме тази година, когато в специалността право се приемаха студенти с изключително ниски оценки от дипломите за средно образование – вузовете почти ги молеха да се запишат право. При това положение какво ниво на юристите може да се очаква и съответно и на качеството на законодателството.
  4. Шуробаджанащина – Истина е, че България е малка държава. Всички или почти всички се познаваме.  Това обаче не е причина в политиката и правосъдието да се въртят все едни и същи лица  от познати до болка фамилии, а понякога и хитро променени, за да не се разбере от къде е корена. В основата на доста решения, както политически, така  и съдебни, стоят основания, много различни от коректното отношене към съответната институция.  Прави ми впечатление, че много от неестествено младите депутати всъщност са деца на “мощни” родители, които са силни в други области. Ясно е, че те са внедрени там не поради собствени качества /кой ги оцени?/, а поради натиска и силата на съответния родител. Родителят обаче работи например в съдебната система –  кой ще направи компромиса със съвестта си – съдията или депутата. И в двата случая това се пише на гърба на съдебната система. Или пък родителя оглавява силна икономически групировка – синът му депутат ще откаже ли  на “молбата” му за промяна в някой закон. Това пак се пише на гърба на съдебната система.

Горните обвързаности важат и за т.н. особени юрисдикции. Там профанирането е пълно.  Нещата от Филип Златанов с тефтерчето изобщо не са се променили.  При него обаче свещената тайна не бе опазена   и нещата лъснаха с цялата им грозота. За широката общественост стана кристално ясно какви хора се назначават, по какви критерии и с какви задачи.  Тези хора правораздават! Но не се заблуждавайте – подобно “правораздаване” се извършва във всички комисии. Някави хора, изплували от кабинетите на политиците, нечии съпруги и съпрузи, деца и внуци, плюят на съдебната ни система и живеят на държавната ясла, а ние чакаме РЕФОРМА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА. Това никога няма да се случи, ако не осмислим и не променим всичко, описано дотук.

Горните разсъждения не  изчерпват темата. Те са само лично мнение. Считам обаче, че е крайно време дебата за състоянието на съдебната система да бъде поставен на правилна основа, да се отчете неговата всеобхватност и да се разбере, че става въпрос за еволюция, а не за революция чрез един закон,  един текст или един човек. Става въпрос за разумна политика, правена от разумни хора по разумен начин.

Веска Волева – адвокат