201410.16
0
В България банките определят кой да живее и кой да умре – в буквалня смисъл

Иван Искров е или тотално некадърен, или тотално зависим

С какви очи Янаки Стоилов преговаря за правителство, след като прие мракобесния Гражданско процесуален кодекс, който разсипа икономиката и остави хиляди хора без дом, казва пред Faktor.bg адвокатът, който защитава гражданите от банките

Интервю на Мая Георгиева

– Г-жо Волева, от няколко години се занимавате с банковите измами и защитавате правата на ощетени вложители, очаквахте ли, че цяла голяма банка като КТБ може да се окаже далавера, чрез която да се отмъкнат над 6 млрд. пари на вложители?

– Винаги във всички мои публични изяви съм казвала, че банковата система в България е една пиявица, създадена да източи жизнените сокове на държавата ни. Банките не само източват парите ни по непознат в цивилизования свят начин – чрез лихвени нива на ръба на здравия разум. Но те управляват и живота ни – чрез противопоставянето на групи от населението едни на други. В България те определят кой да живее и кой да умре – в буквалния смисъл. Лихвените нива по депозитите, противно на обмисления търговски риск, счупиха всички световни рекорди – те могат да се сравнят само със стойностите, които се предлагаха от пирамидалните структури, от които бе пропищял българинът. С нашите пари те заплатиха на измислените ни политици, които промениха Гражданско-процесуалния кодекс по начин, докарващ до васални позиции на банките всеки, който е имал неблагоразумието да опре до тях.

Някои измислени български банкери нагло пуснаха в публичното пространство мантрата, че те защитавали вложителите. Само че те са търговски субекти, а не Комисия за защита на потребителите. Целта е – разделяй и владей. Лошото е че голямата част от обществото се хваща на всичките плитки глупости, които му се говорят. Това е защото няма кой да ги обори. Политиците са също в кюпа. Медиите са платени – срещу Пеевски ли да говорят, или срещу Цветан Василев, които са собственици на медии. Тези пък медии, като не са в групировката им, получават суми за реклама, размера на която оправдава всяка цензура.

Раздаването на кредити при различни условия за отделните клиенти е другото нагло противопоставяне. Виждала съм кредити с 1 % лихва за привилегировани персони и такива с 20 % лихва за обикновени хора. За да влезеш в кастата на богоизбраните трябва да имаш власт и влияние, които да представляват интерес за тези, като раздават порциите и услужливо да им предоставиш това влияние – власт. Всички усещаме тази реципрочност, но не смеем да я дефинираме и изречем. Аз виждам как съдът услужливо тълкува закона в полза не на потребителите, а на банките. Не стига това, че всички закони, касаещи този материя, се промениха или измениха в полза на банките, но и тълкуването на съдилищата, интересно по каква логика, е все в полза на банките. Как би се приела държавна такса по дело, определена от съда, да е в пъти по-голяма от цената на иска и не е ли това отказ от правосъдие. Каква сила стои зад тези видимо несправедливи актове на съда? Мачкането на по-слабия се превърна в стил на настоящето ни. Как човек да не си зададе тогава въпроса: Каква невидима сила управлява тези процеси? Всичко това може да се сравни единствено със смешния отказ да се приложи европейската директива за изплащане на гарантираните влогове с мотива, че нашият закон не го предвижда и ние тепърва трябва да измисляме закон, т.е. ние да сме капака на европейската директива.

Банките се превърнаха държава в държавата. Накрая няма да има държава, но няма да има и банки. Пружината се пренави. Нито една спирачка не бе поставена пред безогледния ламтеж. Като няма коректив – мярката се губи.

– Вие бяхте един от първите критици на шефа на БНБ Иван Искров, когато авторитет му изглеждаше непоклатим, обвинявахте го в безхаберие и заиграване за определени интереси. Какво стана със сигналите, които изпращахте до него, как си обяснявате бездействието му?

– Нито един сигнал до БНБ не бе разгледан обективно. Контролната функция на БНБ бе сведена до това в отговорите да повтарят това, което са отговорили банките до тях по отношение на всяка жалба. По горния сценарий Искров се превърна в законодателя в държавата, чиито наредби стягат примката около българина и бизнеса – справка – Наредба № 9, която отмени забраната да се трупа лихва върху лихва, поради което задълженията на длъжниците растат в геометрична прогресия.

Въпреки задължението на БНБ да публикува стойностите на ЮРИБОР и СОФИБОР от 19.06.2014 година,  такива данни на сайта на Централната банка липсват.

Кой даде на този несъстоятелен човек Искров такава огромна власт, та дори и законодателна? Чие протеже бе той и кой сега ще си измие ръцете с него?

– Носи ли Искров вина и за КТБ, как да си обясним думите на Цветан Василев, че е зависим?

– Разбира се, има вина и е зависим. Котерията, която определя всичко в държавата, му е вменила задължения, срещу което си получава лептата. Но той е бушонът, чрез който ще се прекъсне връзката с големите крадци, които се надяват да останат отново ненаказани. От началото на допуснатата именно от него криза в банковия сектор той се крие като мишка и досега не е казал две ясни думи по въпроса. От това следва, че този човек е или тотално некадърен, или тотално зависим. Това също е част от установилият се през целия преход принцип – на важни държавни постове да се назначават хора, без професионални качества, имаше единствено политически покровители и зависимости. Между впрочем, това с пълна сила важи и за банките и банкерите. Явно банковата криза от миналия век по времето на Виденов не доведе до никакви изводи за никого, от когото зависи тази сфера. Разбра се само, че в банките има много пари и може да се краде.

– Възможна ли е версията, че тази банка е била касичката, в която за свършена корупционна сделка, вместо да взимаш кеш пари, ти откриват тлъста сметка, която после се олихвява по специални тарифи?

– Разбира се. Нали помните как функционираха пирамидите в началото на прехода. Първите, които бяха на върха на пирамидата и мозъкът на схемата, получаваха всичко. Всички пари отиваха към тях. Основата на пирамидата, т.е. баламите, каквито сме всички българи, влагаме парите си в тази схема. Залъгват ни, че защитават правата на едните срещу другите. Ние вярваме и търчим там с парите си. Пирамидата накрая се пръска и масата вложители остава с пръст в устата. Е, сега пирамидата КТБ се пръсна. 99 % са с пръст в устата. Кои са единият процент – е загадка. Завеса.

– Трябва ли да се отворят и прочетат всички досиета в КТБ, може ли от тук да започне разплитането на Октопода?

– Да – непременно. Дори нещо повече – не трябва да се счита, че кризата е само с КТБ. Кризата е за цялата банкова система. В нея са вплетени всички останали банки и институции, включително и парламентът. Не забравяйте останалите спасени от държавата банки – защо именно те и защо отново с нашите пари? Чии пари са там, за да ги спасяваме? Не забравяйте дъщерните банки (например Виктория – тя с какви пари е закупена). Не забравяйте БНБ – каква е причината за провала и, с какво е свързан? Не забравяйте как изтичат парите ни от другите банки и заминават за чужбина – те кого облагодетелстват? Не забравяйте парламента – защо не обсъди нито едно разумно предложение за овладяване на тези процеси? Защо не възприе нито един добър европейски закон в областта на банковото законодателство? Какво именно го спря, та не видя признаците на тази задаваща се апокалиптична за държавата ни криза? Кой там дърпаше конците и защо и къде са парите му? Никой не е невинен. Всички пари – на светло.

– Защо мълчат шефовете на другите банки, сякаш са доволни, че конкурентът им КТБ бе потопена, изрядно ли е всичко при другите финансови институции, има ли рискови?

– Всичките ни банки са под един знаменател. Затова котерията, за която до сега говоря, толкова бързаше да ни затвори устите с промени в закона, които ни забраняват да говорим под страх от наказания. Следващият етап е да ни забранят и да мислим.

Нали всички банки действат в тази законова среда, т.е. това, което се прави в КТБ се прави и във всички останали банки. Закона не забранява да се правят странични фирми от банкерите, те не попълват за това дори и една елементарна декларация. Те нямат никакви отговорности и не са задължени да спазват никакви правила. Но за сметка на това по привилегии са приравнени с държавата, с общините. Всички банки са вписали безброй дъщерни фирми, безброй такива на името на физическите лица от ръководството им. Това е лесно проверимо в Търговския регистър. По схемата на КТБ те прехвърлят средства към свързани с тях фирми, издевателстват над нас чрез колекторските си фирми, консултират ни в техен интерес чрез консултантските си фирми, застраховат ни чрез застрахователните си фирми, „съхраняват” парите ни чрез фирмите, стопанисващи сейфове и в крайна сметка по всички тези канали ни крадат префинено и изнасят парите ни извън България.

Колкото до шефовете на другите банки – те бяха повярвали във величието и незаменимостта си. Спомнете си ордените, кръстовете – малтийски и други символи на тщеславието, между другото платени с нашите пари. Цветан Василев също се накичи с тях. Чуждите пари, непостигнати с труд, са като въшка на челото – не можеш да ги скриеш. Те дотолкова развращават, че вече не можеш да мислиш адекватно. Губиш почва под краката и всеки, който оспорва величието ти, е враг. Тогава започваш публично да ядеш хайвер за 50 бона килограма пред тези, които си окрал.

– Говори се само за банкерите, но се мълчи за депутатите и тяхната отговорност за банковия разгул, голямо ли е банковото лоби сред политиците, не е ли скандално, че зам. председателят Янаки Стоилов на инак представящата се за социална БСП благослови като шеф на правната комисия изключителни права на банките?

– Всичко това е вярно. Не знам с какви очи Янаки Стоилов, участващ в преговорния екип за съставяне на новото правителство, говори за социални линии. Та именно под негово ръководство и с активно негово участие се прие мракобесният Гражданско процесуален кодекс, който разсипа икономиката и потребителите на банкови услуги, остави хиляди хора без дом. При това редовни платци по банковите си заеми, с ненормално високи лихви и без да имат никаква вина. Този закон и свързаните с него изгониха голяма част от българите в чужбина, други направи убийци самоубийци, трети клошари. Сега иска да ги направи просители на държавни помощи, след като всичко им е отнето. Но пък банкерите са добре…

Същото поведение демонстрираха всички политици, до които успях да се добера.

В същото време Виктор Орбан със закон върна 2.5 милиарда надвзети от банките суми. Но него го преизбират, а нашите самозванци си купуват срещу 50 лева избиратели, докараха ни до просешка тояга.

– Какви законодателни промени трябва да се направят, за да се предпазят и вложителите на другите банки, имам предвид, че сега при фалит няма краен срок за изплащане на гарантирания минимум, вноски във валута се изплащат в лв. и т.н.?

– Законодателството ни, уж регулиращо банковата дейност, е под всякаква критика. За банките няма никаква регулация. За вложителите – никаква защита. За кредитополучателите – също. Трябва да се изоставят високопарните фрази за банкова стабилност и да седнат юристи, които се занимават с тази материя, както и юристи депутати и да анализират безбройните предложения за законодателни промени, направени досега и оставени от Парламента без последствия. И не само това, демонстративното пренебрежение към тези предложения говори за по-дълбоки причини. В тези групи не следва да участват банкери и финансисти. От досегашният ми опит се убедих, че единствената задачата на тези хора е да лобират за банките. Всяко тяхно действие започва с предварително допитване до Асоциацията на банките в България (сдружение в частна полза) и съответно разрешенrе от там за всичко. Всяко тяхно изречение започва със запазване на стабилността на банките, което виждаме докъде ни доведе. Тази материя е изключително сериозна и важна, за да бъде оставена в ръцете на банкерите и политиците. Тя изисква знания, професионализъм, а не политическо фризьорство. А и не вярвам бат Сали да може да се произнесе професионално.

Още повече, че банковото законодателство не е измислено в България. Имаме примера на всички развити страни – там, където лихвата не унищожава, а е цената на услугата. В България след туземното ни законодателство трева не никне. И по каква логика лихвата по света е 2-3 процента, а у нас 15 – 20 процента, с изключение на богоизбраните клиенти.

Това наистина е последният ни шанс.